Пропускане към основното съдържание

Четенето убива!


Понякога човек има чувството, че Те са навсякъде! Пъплят из паркове, трамваи, плажове, самолети, чакални, площади, дори и по пейките на Витошка! Хора с отнесени погледи, блуждаещи, замислени... понякога се смеят, а в други случаи са готови да се разплачат. А като станат да ходят приличат на сомнамбули. Този текст не е за тях, защото те са вече изгубени. Той е предупреждение за вас. Внимавайте! Пазете се! И в никакъв случай не ставайте един от тях. Пазете се от Заразата!
Не. Не става дума за зомбитата от „Z-та световна война“. Нито за Капитан Трипс. Не говорим за чалгаджии, футболни запалянковци, пенсионери или други рискови групи. Става дума за тях – хората, които четат книги! И за онези с електронните четци...

Четенето на книги е опасно. Затова ако срещнете човек с книга около вас, опитайте се да го убедите с думи. Ако това не помогне – употребете сила. Ето десетте най-големи опасности, които крие този вреден и пагубен навик, четенето на художествена литература.

1. Четенето на книги води до загуба на зрение

Предлагам следната реклама на четенето:
Ходи ви се на офталмолог? Искате да станете горд собственик на прогресираща миопия? Любопитно ви е как се живее с отлепена ретина и с поражения на зрителния нерв? Продължавайте да четете книги. Особено легнали, или в превозни средства. Не забравяйте електронните четци! Keep Reading!
 
2. Четенето на книги губи времето, което можете да посветите на наистина важни неща

Пътувате в трамвая. Лежите на плажа. Седите на пейка в парка. Летите в самолет. И вместо да се наслаждавате на живота около себе си – да слушате разговорите на бабичките в трамвая, да оглеждате с интерес телата на противоположния пол (или обратно, зависи от предпочитанията), да се любувате на падането на есенните листа и акащото кученце под големия дъб, да се наслаждавате на облаците над които се носи самолета ви, вместо всичко това, защо е нужно да забивате нос в някакви стари хартии, зашити с конци или подлепени с разпадащо се лепило? На всичкото отгоре повечето са написани от мъртви хора. На това му се вика извращение.

3. Четенето на книги ви кара да губите представа за реалността

Четете вестници! Четете Фейсбук статуси! Може и спортни сайтове... Или жълти новини! Това е реално! Художествената литература може само да ви обърка, да решите че живеете в Окръг 13 на Панем, в Анкх-Морпорк или пък в Макондо. Или да си въобразите, че земята е гигантски компютър, създаден от някакви извънземни за даде отговор на някакъв въпрос или да измисли въпросът на някакъв отговор... Полза от такива самозаблуди няма да имате в истинския живот, най-много да вземете да вържете дядо си за кестена в двора – да лае на чудноват език.

4. Четенето на книги дава основателно право на околните да ви смятат за загубеняк

Случайно някой да е свалил сексапилна мадама с помощта на книга? Не говорим за изпускането на книга върху главата ѝ. Идете при някоя, повдигнете леко очилата си тип „лупи“, намигнете ѝ, и я поканете в кафенето на университета да си поговорите за Хемингуей, пък да видим дали ще се похвалите с успех. Истинските „играчи“ имат други качества и познания – могат да цитират по памет последния хит на Галена, знаят кои са най-модните клубчета и фитнес зали... И най-важното – те имат пари. А от четене на книги никой не е забогатял, нали?

5. Четенето на книги е опасно за околната среда

Да си поговорим за екология. От 87 милиона квадратни километра гори на планетата, за последните 12 години са унищожени 1,5 милиона. С това темпо след седем века на планетата няма да остане нито едно дърво. Планетата постепенно губи зеления си цвят. И всичко това – за какво? Вместо да ползваме този ценен ресурс за пакетиране, печене, оригами, производство на банкноти, билети за мачове, тапети, носни кърпички, вестници и тоалетна хартия, ние печатим безобразно много книги. Ако по-малко хора четат, това неминуемо ще доведе до решаване на всички глобални екологични проблеми.
 
6. Четенето на книги може да доведе до безсъние, психоза, импотентност, диабет и сърдечносъдови заболявания

Всички знаят, че добрият сън ни зарежда с енергия и здраве, нали? Че сладкият сън е единственият начин за почивка на тялото и ума. А безсънието е опасно за психиката, работоспособността и дори сексуалната потентност. Четенето на книга преди лягане, заедно със среса, депресиите, тревожността и злоупотребите със стимуланти и алкохол, е една от най-честите причини за безсъние, неспокоен сън или системно недоспиване. Освен това четенето преди лягане води до зловещи кошмари. Особено застрашени тук са тези с електронните четци. Да не говорим, че недостигът на сън води до сериозни здравословни проблеми като диабет и сърдечносъдови заболявания.

7. Четенето на книги ви приближава с една стъпка по-близо до окончателното полудяване

Примери има във всеки български град. Където и да отидете в родината ни, ще срещнете градския луд, който обикаля улиците и държи речи на теми: световния мир, ядрената енергетика и сами ли сме в Космоса... Всеки ще ви каже, че човекът се е смахнал от четене. Бил умно и будно момче/момиче, редовно помагал при ваденето на картофите и пръскането на лозето, но после взел да чете много и съвсем логично – откачил. И не само от прекаляване със специализирани научни четива може да ви застигне лудостта, а и от художествена литература. Достоевски например. Прочетете „Престъпление и наказание“ и току виж сте почнали да трепете невинни бабички по домовете им.

8. Четенето на книги крие опасност от травми на пръстите, китката и херния

Редовното разгръщане на страници, държане и носене на дебели книги крие опасности, които учените съветват да не подценявате. Сред честите травми са охлузване на пръстите, открити порезни рани в следствие на контакта с хартия, която може да доведе до значителна загуба на кръв. Да не забравяме и угрозата от изкълчване, разтягане и навяхване на ставните връзки и ставите на ниво длан и китка, както и травмите на сухожилията, мускулите и нервите. Освен да станете негоден за селскостопански труд (помислете за родното производство, моля!), при липса на лечение можете един ден да се събудите в някоя болница с ампутиран крайник! А по отношение на хернията – вдигнете „Клетниците“ в едната ръка и „Атлас изправи рамене“ в другата и не само ще разберете какво му е било на горкия титан Атлас, а и ще ви се наложи да се превърнете в клетници под скалпела на някой роден хирург.

9. Четенето на книги е лош пример за вашите деца

Бъдете добър модел за подражание, съветват детските психолози, ама кой ли им обръща внимание... Децата се учат на поведение, гледайки родителите си и начинът им на държание. Когато по цял ден стоите разплути на фотьойла с книга в ръка, в какво очаквате да се превърне вашето дете? Преди да отворите книга пред детето, знайте, че сте постоянно наблюдавани от него и че след време и то ще свърши като вас. Слава богу, че благодарение на състоянието на българското образование, желанието за четене се убива в най-ранна детска възраст. Да види Мураками, че и училището помага за нещо!

10. Четенето на книги натоварва тазовото дъно и стимулира появата на хемороиди

Този научен факт е разкрит от немския експерт и проктолог Александер Херолд. Той доказал, че четенето в тоалетната, водещо до продължително седене върху чинията, натоварва тазовото дъно и стимулира появата на хемороиди. Хемороидите са често срещан проблем – една трета от хората над 30 години и половината от хората над 50 години страдат от тях. Затова Херолд съветва хората да използват тоалетната само по предназначение и да не се заседяват там дълго, разгърнали любимата си книжка.

Ако въпреки всичко продължавате да четете, ето няколко предложения:
Десет важни правила за оцеляване в градския транспорт
Маркес и червената книга 
Лаптопът на дядо Дончо

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит