Много си ни е хубаво в нашето блато. Е, някои се оплакват, че било много тинесто и със застояла вода. Че някой ни окрал водните лилии и тръстиките. А други разправят, че съществували и други места далече от блатото - красиви планини, широки поляни, топли морета, гъсти гори... Там, казват, ухаело на цветя, на борови иглички, на люляци, на чистота, на щастие. Но на нас тук си ни е по-спокойно. В блатото е сигурно. Познато. Блатото ни си е красиво, нищо че е малко мръсничко и намирисва. Който и да дойде, казва колко е прекрасно при нас, какви сме гостоприемни и колко красиво ни плуват момичетата. И си имаме цели четири сезона. Лятото ни е топло. Зимата ни е студено. Прелест!
Сайт на Николай Терзийски